Изабела Янкова: "Събуди се, тренирай, разбий ги, повтори!"

Следващият ни гост в поредицата „Ново двайсет“ е Изабела Янкова – топ състезател по планинско колоездене в дисциплината спускане. Понеже сами ще се убедите колко пестеливо разказва за себе си, ще се наложи аз да спомена някои от по-значимите й постижения: два златни медала в два поредни дни – един в петия кръг от Световните серии по спускане и един от Световния шампионат за юноши в Австрия през 2018 г.; Европейска купа Downhill – 1-во място в Марибор, Словения; 2-ро място в Крaнска гора, Словения; 2-ро място в Абетон, Украйна; 1-во място в Пила и Списак; 2-ро място в Брандентал и първенец на националния Downhill шампионат в гр. Ботевград; Спортист № 1 в родния й град Тетевен за 2018 и 2019 г. и др.

Тя е сред щастливците, които получават не само разбиране и одобрение за избора на любим спорт, но и безусловната и мощна подкрепа на семейството си. С гордост споделя, че нейния баща е най-силния й съюзник и не пропуска да признае съществения му принос в успехите й.

Макар и с голямо закъснение заради пандемията от Covid-19, наскоро сезонът за 2020 г. бе открит именно в гр. Тетевен, родния град на Изабела. Едва ли някой ще се изненада, че един от основните организатори на състезанието беше баща й Николай Янков.

Какво споделя лаконично Изабела Янкова с нас вижте по-долу.

Представи се и ни разкажи повече за себе си.

Здравейте, казвам се Изабела Янкова, на 16 години съм, от град Тетевен. От 3 години се занимавам активно с планинско колоездене, а от 2 години карам професионално в България и чужбина.

Ще е интересно да споделиш с читателите ни как започна твоята състезателна кариера.

Моята състезателна кариера започна през 2017 г. от едно състезание в Ботевград, за което разбрах от мой приятел. Не бях наясно с какво се захващам, но много ми хареса заради прилива на адреналин. В буса, който ни извозваше, се запознах с Милан Димов – колоездач от отбора Riders United. Предложи ми да се запиша в техния отбор. Мисля, че той видя нещо в мен, а дори не бях още толкова добра. На следващото състезание вече бях в отбора.

Как се стига от Тетевен до стълбичката на… всъщност, кое свое достижение цениш най-високо?

Пътят към успеха е трънлив и много труден. Важно е да надграждаш себе си и да се учиш от грешките си. За мен най-високото постижение е Световната купа за юноши в Зерфаус фис ладис (Австрия), която печеля 2 години подред. Формулата на успеха може да звучи и така: Събуди се, тренирай, разбий ги, повтори!

Пандемията от Covid-19 разбърка всички планове. За нас това бе неочаквано и едва ли някой е допускал какво сериозно отражение може да има върху всички аспекти от живота ни. Как се промениха твоите планове за състезателния сезон 2020?

Поради пандемията Covid-19 част от състезанията у нас и в чужбина са отменени за други дати, а някои така и няма да се проведат. Тук може да разгледате какъв беше календара за сезон 2020 в чужбина – ixsdownhillcup.com

Ти си още много млада, но предполагам, че имаш своите наблюдения и изводи. Какво можеш да кажеш за развитието на МТБ сцената в България?

В България има доста добри колоездачи, но няма големи спонсори, които да помагат за развитието на този спорт. Надявам се нещата да се променят в положителна посока.

Какво е да си момиче, което практикува спускане?

Този спорт не е за всяко момиче. Трябва да имаш изключително здрава психика, физика, голяма смелост и доза лудост!

Как семейството ти прие факта, че избра да блъскаш коренаци и камънаци по баирите?

Моето 11-членно семейство безусловно ме подкрепя. Родителите ми са винаги зад гърба ми и правят и невъзможното, за да успея. Баща ми е човекът, който е с мен на всяко състезание.
Знам, че това му коства много нерви и усилия, но без неговата подкрепа нямаше да постигна такива успехи.

Достиженията ти като състезател са силно респектиращи, имаш ли си някакви мотивиращи мисли?

Дистанцията между реалността и мечтите се нарича ДЕЙСТВИЕ! Вярвай в себе си и в мечтите си, дори и да ти се струват невъзможни!

А сега накъде?

Само напред и нагоре!

Не се наемам да гадая в каква посока ще поеме животът на Изабела, когато порасне и битката за призовите места в състезанията отстъпи на други приоритети. Но от друга страна не ме напуска усещането, че с каквото и да реши да продължи да се занимава – тя, както и огромната част от наложилите се състезатели в даунхила, няма да среже напълно пъпната връв с колоезденето. Дали ще го превърне в кауза, в бизнес, или ще й остане само като забавление – вероятно колоезденето ще остави траен отпечатък върху целия й живот занапред. За едно обаче съм сигурен – Изабела със своя талант, упорство и постижения ще бъде вдъхновение за много настоящи и бъдещи състезатели в този екстремен спорт. А това е достойно за уважение!

Да пожелаем на Изабела Янкова да продължи все така да вярва в себе си, в мечтите си и безапелационно да „разбива“ съперниците си по трасетата в битките за златните отличия в България и чужбина.