От активно към атрактивно

Представи се и ни разкажи повече за себе си?

Здравейте, казвам се Добромир Добрев. Възрастта ще я пропусна, защото доста напредва 🙂 Родом съм от малък град в предбалкана – Севлиево, но вече над 18 години живея основно в София, като голяма част от това време съм прекарал в пътешествия и работа на различни места по света. Няма да прекалявам с обясненията тук, защото в отговорите на другите въпроси ще споделя повече неща за себе си.

Това, което с радост мога да споделя е, че от над 10 години хобитата ми успяват да се превърнат и в работа, която ме зарежда с много вдъхновение и положителна енергия!

Ти си един от най-добрите ендуро състезатели у нас, имаш завиден състезателен опит в множество участия в български и международни събития, включително и няколко световни EWS кръга. Кои са най-трудните ти и най-удовлетворителни представяния?

Труден въпрос, защото състезанията, в които съм участвал са наистина много и всичките са били доста интересни. Хубавото е, че никога не съм се чувствал неприятно заради това, че трябва да участвам в дадено състезание, което не ми е интересно. Разбира се, имало е случаи, в които условията са се променяли толкова лошо и рязко, че наистина не ти се иска да излизаш и да караш, но дори и в най-тежките моменти съм гледал позитивно и съм успявал да извлека ползи за себе си. Трудните състезания не са никак малко, всичките ми участия в EWSкръгове са били изключително трудни и са подлагали на голямо изпитание както техническата и физическата ми подготовка, така и психологическата, но в това има нещо доста мотивиращо и удовлетворяващо за мен.

Най-трудните моменти са били основно тогава, когато се е налагало да караме в брутални условия, предимно по-време или след обилен валеж, когато трасета се превръщат в кална пързалка. Едно запомнящо се такова беше единственият проведен до момента Европейският шампионат по ендуро през 2015, когато не спря да вали няколко дни преди състезанието и няколко дена след него. Трасетата бяха доста технични и пълни с корени и страничен наклон, а почвата глинеста и супер лепкава, а когато започна да изсъхва съвсем нямаше каране, но в крайна сметка всичко завърши добре и дори се класирах малко над средата.

Най-удовлетворителните ми представяния, разбира се, са били тогава, когато съм печелил или стъпвал на стълбичката на събития извън България. Имал съм щастието това да ми се случи няколко пъти в Гърция, Румъния и Мадейра.

Достиженията ти като състезател са респектиращи, но това не е единственото ти, нито основното ти занимание. Сподели с читателите ни с какво се занимаваш, хората понякога се объркват относно връзката ти с организации като VeloSolutions, Байк Венчърс и Ендуро Уориърс.

Доста обширен въпрос, защото много години се изнизаха като се замисля и много неща се случиха. Всичко започва от там, че учих туризъм в университета и покрай това се запалих много по ходенето на планина и пътешествията като цяло. Знаех, че не искам да работя в офис на някоя агенция или хотел, а бях по-скоро пригоден за работа навън, като водач, инструктор и други т.н. hard skills неща. Така започнах да се занимавам с различни спортни активности в планината – водене на трекинг турове, приключенски лагери за деца, тийм билдинг, обучение по сноуборд. След това започнах да се фокусирам повече върху планинското колоездене и освен воденето на турове, интересите ми се разшириха и към дейности свързани с организиране на състезания, изграждане на трасета и обучения на водачи и инструктори по планинско колоездене. Така се стигна до идеята за стартиране на собствена туроператорска компания в лицето на Bike Ventures, паралелно с това учредихме и клуба ни – Enduro Warriors. Общо взето последните 6 години прекарвам половината от времето си в България, където организирам и водя турове и обучения по планинско колоездене за чужденци и българи, изграждаме трасета и организираме ендуро състезания. През зимата работя на о-в Мадейра, занимавайки се със същите дейности, но с други компании – работя като водач и поддържам трасета за компания на име Bikulture. Провел съм и няколко курса за обучение на водачи там, както и имах възможността да работя по проект за изграждане на един нов ендуро трейл-център изпълняван от Velosolutions.

Обясни подробно – с какво се занимава Байк Венчърс и с какво Ендуро Уориърс? Откъде идва усещането за преплитане?

Най-общо казано Байк Венчърс е компанията-майка, която стартирахме с Орлин Койчев и Панайотис Гиотакис преди 6 години. Идеята зад нея е да обхванем един голям набор от дейности, свързани с развитие на планинското колоездене – от една страна предлагане на туристически продукти, пътувания, събития и обучения, но също така и услуги, свързани с развитие на дестинации – консултиране, планиране, изграждане на инфраструктура, маркетинг и обучение на кадри. Ендуро Уориърс е клуб по планинско колоездене, който също е наш продукт, като идеята зад него беше да развием състезателната част – чрез него организирахме ендуро състезанията в Благоевград и Велико Търново, като също така се опитвахме да поддържаме и малък отбор от състезатели, които да подкрепяме. За съжаление дейностите на клуба малко ги оставихме на заден план в последно време, но имам желание да го възродим и да има повече активности около него.

Известен си като добър организатор и трейлбилдър не само у нас, но и по света. Според теб кое е онова, което поражда желание у някои хора да се изявяват и като трейлбилдъри? Какво им носи това, кое ги провокира? В изграждането на кои трасета у нас и в чужбина имаш пръст? Кое трасе си запомнил като най-трудно за изграждане? Разкажи повече за това трасе, колко време ви отне, какво градихте по него?

За мен желанието да изграждам трасета се прояви някак си естествено след като прекарах изключително много време в проучване, каране и храсталясване по всевъзможни места из българските планини. Въпреки че попадах на изключително интересни, забавни и технически трудни пътеки, сякаш все по нещо им липсваше или не позволяваше да се отпуснеш и да караш толкова бързо колкото искаш, нямаше ги елементите, които виждахме в чуждите видеоклипове. Стана ми ясно, че всички тези невероятни трасета от филмите до голяма степен са били специално изградени, поддържат се и се използват само за каране. Хората, които са ги създали са вложили огромни усилия и креативност, за да съчетаят естествените дадености на терена и са ги обогатили с допълнителни елементи, които да правят карането много по-забавно, динамично и предизвикателно. В крайна сметка основна част от преживяванията и тръпката от карането се базира на това по каква пътека караш. Прогресът в спорта ни до нивото, на което се намира в момента се дължи както на новите технологии в екипировката, така и в голяма степен на огромното развитие и разнообразие от специално изградени трасета за каране.

Има една особена връзка с природата и чувство на спокойствие и удовлетворение, което изпитваш когато си в планината, разглеждаш формите на релефа и започваш да визуализираш линията, по която искаш да мине пътеката. Какво ще бъде усещането по време на каране и какви елементи може да създадеш така, че максимално да запазиш естествения облик на терена, но в същото време да има флоу, да бъде технически предизвикателно и забавно за каране. За мен работата по трасета е един вид изкуство и ми дава свобода да изразя себе си и да бъда по-дълбоко свързан с природата. Обичам нещата да се изпипват, да се работи устойчиво и с мисъл, да не се руши и унищожава излишно, обръщам внимание и на най-малките елементи и в крайна сметка след себе си искам да оставя нещо, което е не само приятно за каране, но и изглежда красиво.

Страстта ми за изграждане на трасета се разпали когато отидох да работя в Нова Зеландия. Там попаднах в един частен байк парк (Wairoa Gorge MTB park) където работехме близо 50 човека, копахме изцяло на ръка, а планирането, материалите, усилията и средствата, които са влагаха в изграждането на трасета бяха на ниво, на което се съмнявам да се работи дори и при изграждането на пътища в България.

Имах възможност да работя по проект и в едно супер диво място от Патагония в Чили, и така за общо около година прекарвах по 8 часа на ден 6 дни седмично в изграждане на трасета.

Веднага след като се прибрах тук започнахме да организираме и първите ендуро състезания във Велико Търново и Благоевград, където съм работил както върху подобряване на всички съществуващи пътеки, така и върху изграждане на изцяло нови линии и пътеки. (Такива са примерно трасето Off Camber на Ксилифор и Скорпиона над Благоевград).

През 2017 и 2018 година имахме възможност да работим по трасетата в Боровец, там изградихме много нови линии по Need for speed, Rocky и Scary Movie и създадохме новите трасета Machete и All Mountain. Работил съм също така и върху голяма част от подобренията и новите линии по пътеките над Банско. Разбира се, по всички тези пътеки не съм работил сам, а с помощта на много други хора, като в повечето проекти съм бил, така да се каже в ръководната роля – аз съм планирал и избирал линията, след което всички заедно работим върху оформянето на отделните елементи.

В Мадейра също съм работил върху преобразяване на някои от старите разрушени трасета, както и за създаване на няколко изцяло нови пътеки, които за моя радост са били карани и от един куп професионални карачи, били са част от състезания и са присъствали в много видео клипове. (Имената им сигурно не говорят нищо на тези които не са били там, но тeзи по които най-много съм работил са Red Line, Rabbit Trail, High Voltage, Hunters).

Миналата година в проекта с Velosolutions също имах една от ръководните роли при изграждането на 7 ендуро пътеки с различна трудност в една много интересна част от острова, Fanal – защитена зона от списъка на ЮНЕСКО, където са едни от най-добре запазените лаврови гори в света. Това беше и един най-трудните проекти за работа по трасета, тъй като постоянно валеше дъжд и всичко беше подгизнало от вода. Растителността е като в джунгла и е такъв гъсталак от дребни храсти, папрати и клони, че беше невъзможно да видиш какъв е терена на два метра напред. Имаше много защитени видове, с които трябваше да се съобразяваме, което правеше планирането и избора на линия много трудни, а след това и самото почистване на горния слой от пътеката беше много тежко, защото всичко е покрито с дебел слой от дребни корени. Отнемало ни е седмици работа на екип от 6 души да прокараме и оформим 300-400 метра трасе.

Портфолиото на Байк Венчърс е много богато и съдържателно. Има ли интерес от страна на български НПО, хотели, общини, или фирми към услугите и обученията, които предлагате?

Досега по-голяма част от работа ни с Байк Венчърс е била свързана с разработване и предлагане на туристически услуги към чужденци, интересът към които е бил сравнително добър, но винаги е имало какво още да се желае. От 2-3 години предлагаме и подобни услуги свързани с обучения, турове и карания и към българи, които за сега ни радват с много добра посещаемост.

Услугите, свързани с развитие на дестинации и изграждане на инфраструктура са нещо, върху което искаме да се фокусираме повече и да разработим по-добре за в бъдеще. Работили сме по няколко проекта, но искаме да се развием още в дейностите, свързани по-точно с изграждане на асфалтови пъмп тракове, за което сме влезли в партньорство с Velosolutions, които са световните лидери в бранша. Един пъмп-трак, комбиниран със зона за дърт-джъмп и различни други елементи за практикуване на умения, са едно чудесно място за навлизане в спорта и откриват възможности за разширяване на зоната с изграждане на мрежа от пътеки с различна трудност.

Надявам се да работим по повече проекти за създаване на трейл центрове, пътеки и качествена инфраструктура за практикуване на планинско колоездене, тъй като виждам голям потенциал и много добри условия и ресурси на много места в страната. За съжаление това са дейности, които са изцяло непознати както за общинските администрации така и за ски курорти, национални и природни паркове и им е трудно да разберат защо има нужда от добре планирана и изпълнена инфраструктура. Също така са допълнително усложнени и от един куп неясни закони и административни тежести.

Жалкото е, че има десетки примери в страната за абсурдно изпълнени проекти, наречени площадки за екстремно колоездене, пътеки или паркове, в които уж са били инвестирани стотици хиляди левове, а те са абсолютно неизползваеми, защото са правени от изпълнители без никакви познания и опит. Това се дължи както на порочните практики за възлагане на поръчки, така и на липсата на хора с истински знания и опит в тази сфера в станата ни.

Разбира се, има и много примери за добре изградени и поддържани места за каране, но основна част от тях се създават чрез доброволен труд и благодарение на ентусиазма и отдадеността на малък брой от каращите.

Вярвам, че все пак нещата ще тръгнат да се променят в по-положителна посока и ще започнат да се инвестират достатъчно средства в тези дейности.

Как стигна до решението да създадете Байк Венчърс и Ендуро Уориърс? Разкажи за мотивацията ви.

Много са причините, които ни карат да се занимаваме с тези дейности. Всичко тръгва от любовта ни към планинското колоездене като спорт с голямо позитивно влияние върху хората. От една страна е желанието ни да помогнем за развитието на всички аспекти от спорта – да има качествени условия за практикуване, да има интересни събития и разнообразни рекреационни и туристически услуги, свързани със спорта, които могат да служат за основа за развитие на бизнеси в много от населените места в страната ни. От друга страна е възможността да прекарваме повече време в работа сред природата и да споделяме удоволствието от карането с възможно най-много хора. Иска ми се с това, което правим, да дадем възможност на повече хора да се запалят по спорта, да имат желание да се развиват не само в карането но и в дейности, свързани с управлението му и заедно да оставим след себе си една добра база за развитие на следващите поколения.

Каква е твоята оценка за родната байк сцена? Познаваш я отдавна, кои са ключовите моменти според теб, довели до промяната й? От какво още се нуждаем, за да се доближим максимално до световно известни маунтин байк дестинации?

Хммм, тежка тема, на която може много да се говори.

Бих казал че въпреки привидно увеличаващият се брой каращи, сцената ни като цяло e доста недоразвита спрямо това, което се случва в страни с подобно на нашето богатство на условия и ресурси за развитие на спорта. Нещо много важно, което сякаш ни липсва все още тук е сплотеността на общността и това, че спортът не е достигнал онова ниво на култура, което се наблюдава в по-напредналите нации. Планинското колоездене тук има нужда от повече добре образовани и професионално подготвени лидери и организации, които да работят за неговото по-пълноценно интегриране в обществото. Спортът трябва да бъде лесно разбиран и смилаем както от по-старото поколение, така и от най-малките, навлизащи в него и за това трябва да избягаме от имиджа на откачен, пренадъхан байкър хвърчащ безотговорно по пътеките в планината, размахвайки среден пръст на всеки, който му се изпречи. Хората трябва да разберат, че това е спорт, който може да бъде практикуван от цялото семейство и се нуждае от създаване на специализирани условия, които да задоволяват всички негови разновидности.

Както вече казах, определено имаме нужда от повече хора, които да се занимават професионално на всички нива от развитието на спорта – инструктори, водачи, треньори, трейл-билдъри, медии, организатори на събития и ръководители на клубове и т.н., списъка е дълъг.

Създаването на кадри в нашите условия е все още трудно и затова трябва да се учим и събираме know-how и от случващото се извън страната ни. В днешно време човек има на разположение толкова много ресурси и възможности за обучение и трупане на опит, че стига да имаш желание и мотивация всичко можеш да постигнеш.

А превръщането на страната ни в разпознаваема туристическа дестинация е един отделен и отново доста комплексен въпрос за дискутиране. Като основа е нужно да се направи детайлна дългосрочна стратегия за развитие на планинското колоездене като туристически продукт. Стратегия е необходима както на национално ниво, така и за всяко едно място с възможности да се превърне в уникална дестинация. Наред с изграждането на адекватни условия за спорта и мрежа от допълващи услуги, трябва много силно да се наблегне на създаване на качествено и атрактивно медийно съдържание. Това, съпроводено с привличане на известни личности в спорта и активен маркетинг в специализираните световни медии, смятам че е рецептата която ще ни донесе успех. Конкуренцията вече е огромна и има страни, които са много по-напред от нас, затова ние трябва да съумеем да изтъкнем това което е уникално и най-автентично за страната ни.

Разкажи за своите знакови участия в състезания и с какво по-точно си ги спомняш.

Първото, което ми идва на ум е първото ми участие в Световните ендуро серии през 2016, където се бях записал за двата последни кръга във Валберг, Франция и Финале Лигуре. Пътувах с буса си, в който и живях и планът беше да направя голяма обиколка с каране между двете събития. За съжаление, в началото на втория ден от тренировките във Франция, още на първото спускане, направих тъпа грешка и паднах лошо, контузвайки сериозно мускул на десния си крак. Едвам се добрах до лекарския кабинет, а на следващия ден крака ми беше жестоко отекъл и въобще не можех да ходя. Това не беше добро начало и ми стана много тъпо, че няма да мога да карам на състезанието, защото трасетата бяха изключително забавни и разнообразни. Лошото беше, че след 2 седмици предстоеше и състезанието в Италия и не бях сигурен дали ще успея да се възстановя до тогава. Планираното каране по френските байк паркове беше заменено с лежане, плуване и терапии с джелато и калмари по Италианското крайбрежие.

Дойде време за Финале, а кракът ми въобще не беше възстановен на 100%. Добре, че там заедно с Ванката Колев дойде и Боби Крумов, който е мега добър кинезитерапевт и супер много ми помогна да се почувствам по-добре и да успея да карам. Въпреки болките и голямото натоварване фактът, че имах възможност да карам рамо до рамо с едни от най-големите имена в спорта ни, чудесните трасета и невероятната атмосфера, която цареше около цялото събитие, както и подкрепата на всички хора до мен, ме мотивираха изключително много и успях успешно да завърша.

Като знаково събитие съм запомнил и състезанитето Mega Enduro Mountain Hill през 2013 в Троян, което успях да спечеля и това, че МТБ-общността някак си чу повече за мен тогава, ми даде тласък да започна да се занимавам и с организиране на събития след това.

Няма да забравя и състезанието в класическият ендуро формат в Търново отново през 2013, което беше първото в което едновременно бях организатор и участник.

Обиколил си света, кое място най-много прилича на България? Сигурен съм, че си можел да останеш да работиш и живееш където си решиш, кое те връща тук?

На много от местата, на които съм бил съм намирал прилики с България. Основно това са неща, свързани с природната среда и много кътчета от планините по света, включително и от Нова Зеландия, Чили, Перу и Мадейра са ми напомняли на България – било то чрез растителността, чрез формите на релефа или чрез аромати, усещания и енергия.

Тук ме връщат, разбира се, семейството и приятелите, както и усещането, че все още има много неразработени възможности за развитие на дейности в сферата, в която се занимавам. Имам желание да оставя нещо смислено след себе си, което да се запомни и да бъде полезно.

За съжаление заради неща като политическата обстановка и тоталното безхаберие на институциите и голяма част от народа ни, в главата ми периодично се прокрадват мисли за търсене на възможности за живот в чужбина. Времето ще покаже.

Какво предстои за теб оттук насетне?

Много работа за реализиране на всички идеи, които имаме с Bike Ventures, здраво натискане на педалите, както се казва.

Разбира се и безброй нови приключения с любими хора сред природата.

Мисля си, че има напредък. Започнах все по-често да чувам за нови пътеки, някои от тях дори „шано“. По планините забелязвам все повече хора на колело, опитват нови неща, зарибяват се. Още по-хубавото е, че срещам все повече колоездачи по градските улици. И както винаги съм иронизирал – въпреки че планинското колоездене се е появило по нашите географски ширини преди близо 20-25 години, то все още се води нов спорт в България.

Силно се надявам страната ни един ден да се превърне в желана велотуристическа дестинация за чужденци. Смятам, че както колелото е сглобено от много части, така и родния бизнес, общините, държавата, велоклубовете, федерацията, медиите, вело-ентусиастите и всички други заинтересовани страни (туристически клубове, магазини, сервизи и т.н.) трябва да станат като една машина, да заработят в синхрон и всеки да има своята ясна роля за постигането на целта. Все пак туризмът в България не трябва да се ограничава само с морето или ски-пистите. Всички знаем, че имаме перфектните природни условия, за да бъдем конкурентни. Остава ни да надградим останалото.