Спускането като забавление

Спускането

Днес ще поседна на виртуалната „пейка“ заедно със Станимира Карадочева и Ники Георгиев. Мнозина със сигурност са чували и за двамата – Съни, която сякаш така и не можа да си избере любим спорт измежду екстремните и Ники, на когото май не му стига адреналина, щом предпочита да се състезава в категория хардтейл. Двама изключително технични, упорити и отдадени спортисти.

Да не отлагам повече, давам им думата.

Станимира

Представи се с няколко думи?

Казвам се Станимира, но всички ме знаят като Съни, обичам да карам всякакъв вид дъски, а от две години и колело, обичам планината, морето и природата, работя сериозна работа и върша още куп неща… хората, които ме познават ще кажат, че съм усмихната, лъчезарна, по-малко мрънкаща, но забавна, а аз ще кажа, че съм си просто аз, каквото ми е на сърцето, това ми е на устата и на лицето.

Любител си и на маунтин байка, все пак е доста далеч от нещо, което прилича на дъска – кажи ми кое те запали по него?

Истината е, че се запалих покрай един от байк лагерите, които организираме с Wildberries и Ема и Дани от Concept Creative – Girls Go Bike на Пампорово. Първоначално пробвах по леки пътечки, а на следващата година вече и на други и толкова много се зарибих, че почти ми се изравни със сноуборда.

Допреди това запълвах летните и пролетни дни повече със сърф и лонгборд, но откакто подкарах това колело не ми остана време за тях толкова. По едно време си го карах и в снега, което малко ми взимаше от сноуборда хаххах.

В поредица от интервюта с хора на различни позиции, но с подчертани пристрастия към планинското спускане, се опитваме да сглобим картината на МТБ у нас. Любопитен съм да чуя твоята гледна точка, как виждаш през твоя опит развитието на този спорт у нас сега?

Аз карам от доста скоро и не мога да дам много добра оценка, но това, което виждам е на места прогрес, на други точно обратното за съжаление…

Има хора, които дават много за сцената, мисля, че всички знаят кои са.

А как го виждаш след 10 години?

Надявам се поне 10 пъти по-добре. Още тази година има състезание от много високо ниво, което е голяма стъпка напред.

Понесла си много дини под мишниците. Кое ти дава сили и откъде черпиш ентусиазъм да се занимаваш с толкова много неща?

Понякога и аз се чудя. Зареждат ме семейството, приятелите, усмивките на хората, които съм зарадвала по един или друг начин, това, че мога да съм полезна, да помагам…

Занимаваш се с доста спортове, основател си на Wildberries и Longboard Girls Crew Bulgaria, планирате различни инициативи, предполагам. Ще споделиш ли с нас къде ще се изявяваш през 2019 г.?

С Wildberries правим много различни събития постоянно, тренировки, уъркшопове, базарчета, пътувания, лагери, различни общополезни инициативи, въобще не се спираме, така че следете ни и ще разберете.

Мислиш ли, че развитието на планинското колоездене като спорт изпреварва готовността на държавата и общините да оказват адекватна подкрепа?

Този въпрос е много спорен, много зависи коя община, кой е заинтересован, колко и защо. За съжаление в нашата държава не винаги нещата се развиват по нормален начин. Някои общини развиват, други точно обратното – връщат назад. Някои спортове се толерират, други не толкова…Това е дълга тема.

Как изглежда един идеален ден за Съни?

Слънчев преди всичко, обичам слънцето, може би не случайно така са започнали да ми викат в 4-ти клас, навън сред природата, с приятна компания, карайки нещо или просто на преход, реално не е важно само къде си, но и с кой си.

А сега накъде?

Накъдето ми видят очите и накъдето ме отведе сърцето <3

Искаш ли да кажеш още нещo?

Благодаря ви за интервюто, за прекрасните моменти, които имахме в Рельово, за якото трасе, което сте направили, за това, че има все още хора като вас, които ги е грижа за спорта. Продължавайте в същия дух!

Ники

Представи се и ни разкажи повече за себе си?

Здравейте! Казвам се Николай Георгиев и съм на 21 години. Роден съм в София, но последните няколко години пътувам постоянно и много малко се задържам в София. Обичам много разходките в планините, да карам колело, ски, сноуборд. Общо взето всичко свързано с планината. Любимото ми място е в Родопа планина. Това за мен е най-магичното и красиво място в България! Тук се чувствам жив и усещам духът на планината.

Имаше ли конкретен случай, или събитие, което те запали по планинското колоездене? Защо се ориентира към него, откога си на две колела?

Преди години един приятел се запали по планинското колоездене. На мен в началото не ми изглеждаше много интересно, докато не се качих на колело. Разбира се, в началото всеки ден падах по няколко пъти, целият в рани и болки, но това не ме отказа. Реших да продължа, зарибих се супер много и реших, че и аз трябва да си взема колело. Започна все повече и повече да ми харесва, и така реших, че няма да се откажа. Всичко това започна преди 8 години и до ден днешен раздавам газ.

На какво те научи този спорт?

Спортът като цяло те учи на много повече, отколкото всяко друго нещо. На воля, на смелост да продължаваш напред, на концентрация, на упоритост, да издържаш на болка. Показва ти как да избереш правилният път. Учи те да не се отказваш.

Някъде ми попадна, че двора на къщата ви е превърнат в място за тренировки. Какво криеш в двора си и колко време ти отне изграждането му?

Да, миналата година говорих с майка ми да си направя пъмп трак в двора. След доста разговори тя ми позволи да оползотворя двора за него. Успях да направя два виража и няколко пъмпа (бабуни). Всичко това ми отне около седмица здраво бачкане, но все пак се получи.

Любопитен съм да чуя твоята гледна точка, как виждаш през твоя опит развитието на този спорт у нас сега?

Планинското колоездене в България от година на година се развива все по-добре. Малките ни надежди с всяка изминала година вдигат нивото със страшна сила. Аз лично съм много радостен от това и гледам да помагам колкото се може повече.

Как виждаш развитието му в България след 10 години?

Развитието, както казах, с всяка година става все по-добро! Тази година на Пампорово ни очаква Европейско първенство. Миналата година на UCI class 1 състезание, пак в Пампорово, Йордан Анчев даде 2-ро време във всички категории и бе първи от българите, а е само на 16 години. Изабела Янкова стана първа на световно първенство за деца! Мисля че след 10 години тези деца ще са в топ 10 в света! Пожелавам им все повече почетни класирания и всяка година да бъде все по-добра за тях!

Каква е твоята рецепта за успех?

Успехът се корени в това да успяваш да надмогваш себе си. Да имаш волята въпреки всичко да продължаваш да се бориш. Може на едно състезание да си последен, но това не трябва да те отказва. Винаги трябва да се вслушваш в себе си и да вярваш, че ще успееш. Това не значи, че трябва да очакваш невъзможното от себе си, а напротив, трябва да надграждаш върху това, което можеш и лека-полека нивото се вдига. Успех без болка не може, тя те учи да не повтаряш грешките, които си направил, след това започваш да прогресираш.

Разкажи ни как се забавляваш. Как изглежда идеалният ден на Ники?

Всеки ден, прекаран в планината, е идеалният за мен. Дали ще бъде с колело, пеша, ски или сноуборд, няма значение. Обичам да се забавлявам навсякъде и по всяко време.

Какво би искал да кажеш на тези, които сега „прохождат“ в този спорт?

Бих започнал с това, че този спорт не е за всеки. Не казвам, че трябва да се откажат в началото. Този спорт изисква страшно много концентрация, воля, смелост и мисъл в главата. Както виждаме, професионалистите не просто се возят на колелото, те са концентрирани, не мислят за страха, а мислят как успешно да преминат през даден участък. Бих препоръчал на хора, които тепърва навлизат в този спорт  добре да премислят преди да правят каквото и да е, да не надхвърлят възможностите си преди да са стигнали до постижимата цел, всичко да върви крачка по крачка. Също като при пъзела – не можеш да сложиш последното парче, преди да си наредил останалите парченца от пъзела. Така е и в спорта.

А сега накъде?

От тук нататък мисля да отдам повече време на планината с приятели, разбира се, много каране, както през лятото, така и през другите сезони. Да правя всичко възможно да помагам на малките таланти, доколкото мога. Каквото ще да става, важното е да се забавляваме и да не оставяме времето да тече без емоции!

 

Благодаря на Станимира и Ники за споделените с нас неща.

Според мен всяка дейност, извършвана с удоволствие, е начин за себеизразяване. Всички по веригата МТБ правят всички онези неща, които правят, защото изпитват удоволствие и нужда от това, а не защото трябва.

Съзнателно или не, във всичко, което вършат, те отразяват себе си – в който и да е етап от живота им, с каквото и настройка да са и така „рисуват“ своите автопортрети. Включително и в интервютата.

Добавихме още „автопортрети“ в общата картина. С хора целеустремени, отдадени и упорити.

За никого от интервюираните дотук велосипедът не е просто средство за придвижване. Нито си представят живот без стремглави скорости, без ударна доза адреналин, без усещането, че са самият вятър.

Продължаваме нататък.