Спускането като начин на живот
Тази поредица интервюта може(ше) да продължи години наред. Не това е целта ми. Нито твърдя, че повече няма да се върна към тази идея, ако събития, личности, или тенденции на МТБ сцената ме предизвикат отново.
Предполагам, че всеки прочел интервютата си е харесал някой пасаж или мисъл на интервюираните. Ще си позволя да споделя моите „фаворити“.
Милан Димов: „Все напред с целата газ!“
Александър Илиев: „Планината и колодрумите нямат нищо общо – в колодрума си затворен като хамстер, а планината ти дава цялата свобода на света.“
Иво (VeloBoost): „Едни карат много, други малко, едни са със скъпи колела, други със съвсем скромни и т.н. Но фактът, че всички сме „болни“ от една и съща „болест“ е достатъчен да се държим братски и да сме щастливи от това което правим и ни се случва. Подобна позитивна атмосфера много ефективно привлича нови хора, които ако не завинаги, то поне за много дълго време оставaт верни на байка.“
Стивиан Гатев: „Много хора на дадено състезание ми казват: „Виж, Стиви аз сега няма да се състезавам, ще си карам за кеф!“. Нали затова се състезаваме, за кеф! Дори когато се състезавам, аз си правя кефа.“
Данаил Ангелов: „Виждам (звездите ми го говорят – хахаха) наши състезатели на почетната стълбичка. Сигурно някои ще ми се присмеят, но аз съм убеден! Виждам добре развити зони за каране – ние разполагаме с прекрасна природа, страхотно разнообразие от терени и относително добра инфраструктура.“
Станимира Карадочева: „Допреди това запълвах летните и пролетни дни повече със сърф и лонгборд, но откакто подкарах това колело не ми остана време за тях толкова. По едно време си го карах и в снега, което малко ми взимаше от сноуборда хаххах.“
Ники Георгиев: „Спортът като цяло те учи на много повече, отколкото всяко друго нещо. На воля, на смелост да продължаваш напред, на концентрация, на упоритост, да издържаш на болка. Показва ти как да избереш правилният път. Учи те да не се отказваш.“
Георги Даскалов: „За да се реализират като истински професионални атлети и да постигнат и по-дългосрочни успехи у нас има нужда от истински благоприятна среда, която се изгражда единствено чрез превръщането на спорта в култура.“
Любомир Ботушаров: „Едно от нещата в България, не само в спускането, а изобщо, което ми оставя най-горчив вкус, е това, че хората пилеят много енергия в това да се карат, да изтъкват кой какво не е направил или как не го е направил добре, кой прав и кой крив, а не просто да правят своето нещо и да се опитват да го правят добре, но и с мисъл за общото и за това, че има и друго мнение, освен тяхното. Това означава да могат да понасят и критиките и да реагират адекватно на тях.“
Росен Ранков: „В такъв момент човек е под влиянието на адреналина и не мисли кой знае колко много. Просто се наслаждавам на момента.”
Николай Желев: „Човек трябва да е отговорен. Ако си добър в нещо, предай го на младите, не бъди егоист. Най-голямата радост за мен беше, когато мой състезател, когото обучавам от дете, на тренировка за едно от състезанията ми каза: – Ники, ще минеш ли зад мен, че нещо ме бавиш.”
Виктория Гончева: „Спомням си Pamporovo Bike Fest 2018 много ясно. Условията не бяха никак леки – дъжд, порой, кал… Аз бях със счупена китка и до последно се чудех дали изобщо трябваше да се състезавам. Физическа болка, психически срив, предполагам разбирате колко съм се състезавала, след като нямах дори желание. На старта просто си мислех, че ако успея да сляза без да си счупя още една кост ще съм най-големия герой. А когато финиширах и видях разликата във времената, просто ми идваше да се самоубия – 0,7 секунди ме деляха от първото място. Тогава си казах, че никога повече няма да се отказвам, независимо колко трудни са обстоятелствата.“
Георги Гончев: „Най-важният съвет, който й давам е по време на състезание никога да не преминава границата на възможностите си. Граничната линия е изключително тънка и пресичането на тази линия при екстремните спортове води до много неприятни и болезнени инциденти. Също така й напомням, че в едно състезание победител е само един, а вторият е само първия от губещите!“
Димитър Мазнейков: Искам да кажа да се стремят към отлични резултати и да не се отказват от спорта както повечето байкъри в България.
Олег Милушев: Две години поред бяхме номер едно и на година завоювахме по над 50-60 медала, от които над 70% златни!
Мартин Иванов (Martobas Project): Остава малко време до старта на българските серии по спускане за 2019 година. По този повод искам да ви пожелая на всички вас – състезатели и всички свързани с този спорт да горите в това, което ви доставя удоволствие. Бъдете най-вече здрави, целеустремени, упорити, по-единни, по-позитивни и винаги с поглед към почетната стълбица. Бъдете разумни, използвайте винаги предпазна екипировка и не се надценявайте. До нови DH срещи по родните трасета! Успех!
Маргарита Христова: Спортът е много повече от самите състезания. Сигурна съм, че в рамките на следващите 10 години ще има доста голямо развитие, както и българи на международната сцена. Но винаги ще има хора като мен и много други, които карат да се забавляват, да изпитат адреналина, да бъдат сред природата, просто карат за емоцията и преживяванията. Но много се радвам и подкрепям наистина мотивираните състезатели, които искат да постигнат резултати в чужбина и да прославят името на България. Огромно евала.
Петър Тодоров: България – световна дестинация за планинско колоездене. Това е и една от идеите на Loose Riders. Всеки един човек да може да се свърже с райдъри от различни страни по света, да ги посети, да покара с тях. Това искаме за България. Международни събития, организирани на българска почва, състезания, партита. А защо не и LooseFest? 😉
Станимир Меразчиев: Тук бих предложил нещо от наученото при запознанството ми с чуждестранните карачи. Трябва да се „храним“ едни от други, а не едни други. Трикът или трасето на един трябва да е вдъхновение за всички трикове или трасета след него. Да се „надъхваме“ едни други. Не да потъпкваме нечия идея, понеже тя е различна от нашия светоглед, а да я приемаме, да я изплагиатстваме и доразвием заедно. Според мен така можем да се движим напред, а не да тъпчем на едно място сами.
С тази поредица от интервюта се опитах да постигна едновременно няколко неща:
Опитах се заедно с интервюираните да подредим в пъзел моментната картина на МТБ сцената у нас. Без претенции за изчерпателност от моя страна, още по-малко пък със самочувствието, че съм успял напълно. Приемам серията интервюта точно като една моментна снимка на състоянието на сцената и на условията за развитие на този спорт през очите на част от главните действащи лица на сцената към ден днешен. Сцената, която се развива успешно, но се открояват и някои тревожни тенденции. Тя е такава, каквато е – естествен резултат от приноса или бездействието ни – на всеки един от нас, ангажираните с нея.
Опитах се и да извадя от зоната на комфорт някои хора, за които писането и даването на интервюта е по-голямо изпитание от печеленето на призови места.
Опитах се, без да излизам от акцента „планинско колоездене“, да предизвикам участниците да разкрият малко повече от човека зад кормилото на байка.
Опитах се да предизвикам и себе си. Хвърлих се с главата напред в нещо, което никога не бях правил.
Опитах се да ви „срещна“ с хора, чиито имена и успехи по планинските трасета от вчера и днес не са случайни. За мен беше удоволствие да науча повече за тях лично от тях, надявам се и за вас да е било интересно и забавно. Беше удовлетворително да установя, че никой от тях не изневери на себе си! Независимо че всеки от тях има собствен начин да се справя с предизвикателствата, според мен от споделените от тях неща можем да извлечем една обща „рецепта“ за успеха им:
Вземаме три големи чаени чаши ентусиазъм, същото количество отдаденост на спорта, добавяме три супени лъжици талант, две супени лъжици кураж, една супена лъжица безразсъдство, доливаме две чаши забавление, разбъркваме до гладка консистенция. Сместа се изсипва върху подходящо планинско колело. Поръсва се задължително с едро натрошено упорство. Пече се на предварително нажежени даунхил трасета години наред, докато се постигне златист, сребрист, или бронзов цвят на медала. Въобще не визирам стълбицата за класиране, а начина им на живот.
Защото не е ли даунхила една сполучлива метафора на живота – с трудното катерене по стръмни пътеки, с бясната скорост на спускането през камара препятствия, с поднасянето, залитанията, паданията, охлузванията. И най-важното, на което ни учи за живота: да не се отказваме.
Паднеш ли – стани и продължи!
Не съм сигурен, че често си даваме сметка колко сме благословени с природа като нашата. Дарени сме с красиви, с толкова различен релеф планини, сякаш специално създавани за планинските колоездачи. Дали по пътеки, дали по специално изградени трасета, дали по байк паркове – природата ни е била щедра с условия за този спорт. От нас се очаква да я съхраним и да й се наслаждаваме. И да правим всичко по силите си за превръщането на този изключителен спорт във висока спортна култура.
Накрая искам да благодаря поотделно на всеки участник в тази серия интервюта затова, че ни позволиха да погледнем през очите им към личните им пристрастия, случки от живота им, планове, мечти и очаквания. Това са много лични неща, за които не всеки е готов да говори. Моите събеседници за пореден път доказаха, че са хора смели, открити и със свободен дух… сякаш можеше да е другояче, щом са припознали за своя страст даунхила!
За всеки от интервюираните, а убеден съм, че и за огромната част от пристрастените към планинското колоездене то не е нито само забавление, нито само работа, нито само проблеми, нито само трейл билдинг, нито само борба за челните места, нито само бизнес, нито само призвание, нито само кауза. За всеки от тях спускането е всичко това и още милион неща.
Всички онези неща, които наричаме начин на живот.
За мен беше чест!
***
Другите интервюта от мтб пъзела може да видите тук.