Спускането като пъзел*

Спускане с колела

В поредица интервюта с различни „играчи“ от МТБ сцената се опитвам да сглобя (донякъде) пъзела на планинското колоездене в България. Днес ще ви срещна с двама любители на екстрийма – единият лети с 1000, а другия има зад гърба си организирани куп състезания, събития и е строшил доста лопати. Сигурен съм, че и двамата имат какво да ни споделят през своя поглед и опит в това приключение.

Вече е излишно да уточнявам, че и с тях ме е срещнала общата ни страст към планината и колелата.

Днес ще си поговоря със Стивиан Гатев и Данаил Ангелов за тяхната мотивация и страст към спускането с колела.

Стиви

Представи се с няколко думи?

Казвам се Стивиан Гатев, на 27 години съм, родом от гр. Севлиево. Балкански шампион за 2018 г., категория мъже; Национален шампион на България за 2016 – 2017 г., категория мъже.

Защо колело, а не мотор? Все пак си от Севлиево, където има страхотно трасе за мотокрос.

Хората доста често ми задават този въпрос. Исках, когато бях малък, но след като това не се случи, се ориентирах към планинското колоездене, а именно спускането, което всъщност си е не по-малко интересно.

Който не е усетил притока на адреналин при планинското спускане, той не се е пристрастил към този спорт. При теб как се случи?

Всичко се случи още през далечната 2005 г., когато присъствах на едно от така наречените Bike weekend състезания. Веднага се зарибих и още същата година заедно с баща ми започнахме да сглобяваме първото ми колело. До ден днешен съм се отдал на този спорт.

В последните години си възприеман като фактор във всяко състезание по планинско спускане. Никой не си въобразява, че това се постига лесно. Разкажи ни за пътя, който извървя до високата сцена.

Истината е, че както във всеки друг спорт се изисква постоянство, но за да издържиш дълго се иска и да изпитваш удоволствие от този спорт. Много хора на дадено състезание ми казват: „Виж, Стиви аз сега няма да се състезавам, ще си карам за кеф!“. Нали затова се състезаваме, за кеф! Дори когато се състезавам, аз си правя кефа.

С времето осъзнах каква огромна роля играе и физическата подготовка. Колкото и талант да имаш, в даден момент тялото ти казва: „Спри!“. Точно тогава добрата обща физическа подготовка си казва думата.

Можеш да се похвалиш с много успешна 2018 година. Сподели с нас по кои трасета и състезания да те очакваме през 2019 г.

Като цяло за мен 2018 г. беше много разочароваща, тъй като имах проблеми с колелото и постоянно ми се налагаше да карам чужди колела. Е, не е като да караш с едно колело цял сезон, но все пак съм благодарен на хората, които ми услужиха с колела!

Надявам се през 2019 г. да нямам този проблем и да успея да разгърна целия си потенциал.

Животът не е само тренировки и състезания. Кажи ни как се забавляваш извън трасетата.

Да, забавлявам се с приятели и тренирам в залата. От тази година започнах да карам борд, много съм благодарен на моята приятелка за уроците, които ми даде. Хахаха…

Често те засичам в Самоков, какво те води насам? Пробва ли трасето на “Боричо” в града и Relyovo Fun Trail в Рельово?

Приятелката ми е от там, а е и доста хард градчето. Да, бях и на двете трасета, доста са забавни! Хубавото е, че са близо до града.

Как виждаш през твоя опит този спорт в България днес и как след 10 години?

Определено този спорт у нас има развитие, но като цяло спрямо повечето държави в Европа, а и в световен мащаб, сме леко назад. Надявам се на по-голяма подкрепа от държавата. А както всички знаем и БКС няма… за последстивята сами се досетете.

Какво ще кажеш на младите, които сега прохождат в този спорт?

Да не спират да го правят, да го правят с кеф и да не спират да карат. Повечето младежи след като навършат 18 години, вземат шофьорски книжки и спират да карат колелета. Колата си е кола, колелото си е колело!

А сега накъде?

Продължавам да си правя кефа по трасетата, а в бъдеще мисля да стана треньор, кой знае! Хахаха…

Дани

Представи се с няколко думи?

Казвам се Данаил Ангелов. Свикнал съм да ми викат Дани, защото ненавиждам излишните официалности, особено с приятели. Шегувам се, но се старая бързо да пречупвам говоренето на Вие. Занимавал съм се с ужасно много неща – със ски, музика, организиране на партита (зад гърба ми са един фестивал, част съм от създаването на едно твърде популярно заведение на морето – любимо на бившето вице), работил съм сериозни неща в големи фирми, но винаги съм мечтал да правя това, което ми доставя удоволствие. Последните 9 години в сърцето си освен за Ема и дъщеря ми Хели съм запазил едно доста голямо място за колоезденето.

Прави впечатление, че напоследък където и когато да се заговори за проблеми в Българския колоездачен съюз (БКС), състезания, трасета, байк паркове, ти все си сред главните действащи лица. Това някакъв специфичен талант ли е? Шегувам се, но не ми е смешно. Докъде стигна сагата с БКС и тежките последици от безхаберието, които удариха лошо спорта, имиджа, настоящето и бъдещето на колоезденето?

Да ти отговоря и аз шеговито. „Смея се, ама не ми е смешно“, както казват Ъпсурт… Мисля, че трябва ясно да разделим отговорите на въпросите ти на две части – БКС и всичко останало… Мисля, че всичко останало успява да стои над тинята, в която усилено се рови БКС. Говоря в частност за планинското колоездене. Отговорите, защо считам така, ще намериш в следващия въпрос. Сега за БКС – който си мисли, че проблемите са от две години или пък още повече са резултат на моя талант е чисто луд. БКС е промушен смъртоносно преди поне 10 години, ама минимум от толкова, превързван, после пак мушкан, ритан и блъскан. Ако го отнесем към една модерна фейсбук инициатива – напомня ми на снимката на бялата мечка преди и сега. БКС е изстискан и източен няколко пъти. Липсва почти милион… Тоест БКС е мъртъв. Моето мнение е, че спасение няма. Започнали сме да търсим алтернативи с малкото останали читави хора… Темата е ужасно дълга и трябва да е предмет на отделно интервю и по-скоро на журналистическо разследване. С две думи – срам и позор за спорта в България!

Засега нещата са закрепени дотолкова, че да имаме лицензи и състезания, които ще се организират на мускули и без финансиране, но и това е нещо, докато напипаме правилната формула.

Как се развива Българската колоездачна лига (БКЛ)?

За разлика от горното трибуквие – добре. Самата идея при създаването на лигата бе да запълним дупките от неработещата федерация. И мисля, че това беше един много мъдър ход, колкото и нескромно да звучи. Днес има още много идеи, върху които се работи – къде повече, къде по-малко. В състезанията през годините са участвали над 1500 души и всички те са картотекирани в стройна система за администриране и ранглиста. Имаме състезателни серии в спускането, спускането за деца, ендуро, олимпийската дисциплина на крос-кънтрито, крос-кънтри маратон – един огромен календар, който се стараем да изпипваме повече и повече. Освен това сме започнали инициативи по създаване на съдийски екип, на обучение за вело водачи и какво ли още не. Понякога е трудно, защото обемът на работа е голям, а хората не сме толкова много. Ще използвам момента да поканя всички клубове и физически лица да се присъединят към БКЛ на 20 февруари от 12:30 часа в зала “G8”, на улица „Гладстон“ №8 в София. Всеки може да бъде полезен!

Разкажи ни как и защо колоезденето се оказа твоя страст?

Всичко започна около 2000 година, докато работих на влек „Заека“ на Витоша и дежурях от време на време през лятото – спусках се винаги с колело до долу. Не знаех какво е каска, а днес викам по малките 🙂 Да ме прощават – хахаха. После се захванах с промоутърска дейност и някак не ми оставаше време (сега си мисля, че съм бил много тъп). Всичко се върна през 2010, когато с Ема и Сашо Илиев стартирахме проекта Боровец Байк Парк. После открих голямата си любов – Родопите! Дано никой не ми се обиди, но там се чувствам истински щастлив, а теренът за каране е необятен! Всеки ден мога да открия нещо ново… Това е моята страст – с колело (или със ски) да търся нови предизвикателства от всякакъв характер.

През твоя поглед как стоят нещата сега с трасетата, подкрепата за този спорт, развиването на млади таланти и подготовката на състезатели, достойни да представят страната и на световни трасета?

Тук ще срещна и срещам опоненти. Винаги навън е по-добре… Да бе да… На нас ни липсва реклама. А рекламата се нуждае от средства. Тоест един затворен кръг, от който обаче лекичко започва да се излиза. Мисля, че трасетата ни започват да стават все по-добри. Лесно е да се направи лек рисърч (казано на чист български), за мнението на първия даунхил шампион на Великобритания и два пъти световен БМХ шампион, Скот Бюмонт за трасето за 4Х в Пампорово или пък признанието да приемем кръг от iXS през този сезон. Това са два малки примера, но доказателствата тепърва предстоят – Йордан Анчев, Румен Белезирев, Изабела Янкова, Виктория Гончева, Иван Коцев, Иван Кобуров. Считам, че „младата кръв“ се нуждае от малко време и опит, за да докаже какво може. Ще върна нещата към Изабела например (мога да се аргументирам и за останалите, но ще стане твърде дълго интервюто) – момичето се появи от никъде (всъщност от Тетевен) и за един сезон, карайки основно по нашите трасета, стана Държавен и Световен шампион в нейната категория! Разковничето за мен е в опита и в конкуренцията – един състезател не се бори с трасето (освен може би аз:), а с останалите състезатели…

Как виждаш развитието на този спорт у нас след 10 години?

Успешно. Виждам (звездите ми го говорят – хахаха) наши състезатели на почетната стълбичка. Сигурно някои ще ми се присмеят, но аз съм убеден! Виждам добре развити зони за каране – ние разполагаме с прекрасна природа, страхотно разнообразие от терени и относително добра инфраструктура. А и сме доста евтина туристическа дестинация…

Как се организира едно състезание и какво ти коства това? Кое те мотивира да съхраняваш ентусиазма си, особено на фона на новите ти ангажименти и разнопосочни дейности около колоезденето?

Едно състезание се организира понякога трудно, понякога лесно. Може всичко да си премислил и пак нещо да се обърка. Ентусиазмът ми се дължи на страстта ми – обичам някой да ми каже, че нещо не става. Почвам да ровя, за да го опровергая. Ако стоим и цъкаме с език или пък си чешем пръстите по клавиатурата, нищо няма да се случи. Просто не мога да стоя на едно място без да върша нещо…

Има ли някаква хубава новина за планинското колоездене, която да споделиш с нашите читатели?

Вече я казах по-горе – след над 3 годишна борба успяхме да спечелим доверието на iXS, България и в частност Пампорово да стане част от състезанията на тази престижна верига. Надяваме се този ход да допринесе за цялостното развитие на сцената.

Какво би искал да кажеш на младите в този спорт?

Ще им кажа най-важното според мен – да не губят духа си, независимо от неуспехите. С труд и постоянство мечтите са по-близко! Да не се отказват и да знаят приоритетите си. Да – колата е яко нещо, ама кола може да имаш и по-нататък, ама млад си само веднъж – нека имат спомени!

А сега накъде?

Сега се почваме. На 26-ти спускане с колела на Витоша, месец по-късно Winter Bike Duel, после малко фрийрайд ски и сноуборд, после малко фрийстайл и така до следващия януари – хахаха.

Благодаря на Стиви и Дани за споделените с нас неща.

Ще продължим подреждането на пъзела още известно време. Целта на тези интервюта не е само да ви срещнем по-отблизо с наложили се като имена участници, тепърва и с млади надежди. На втори план идеята е да маркираме състоянието на българската МТБ общност и доколко е осигурена благоприятна среда за нея.

Според мен е важно да се види една по-ясно очертана картина от различни гледни точки на хора от различните звена на веригата, наречена МТБ сцена.

Така че до нови срещи.