Спускането като фрийрайд

Трудностите на карането в стил фрийрайд започват още от опитите да бъде дефиниран. Най-безболезнено и в същото време най-близо до истината е, ако се дефинира съвсем общо, като например: карането се извършва по много трудни, осеяни с опасности и препятствия естествени трасета, задължително с максимална защитна екипировка, с високи скорости и нива на адреналина и да кажем в допълнение, че е спускане, а не изкачване. Другото задължително условие е карачът да е силно пристрастен към екстрийма.

То е ясно, че изборът на планинското колоездене сам по себе си е гаранция за екстремистки уклон, но относно любителите на този стил предполагам, че са едни от главните виновници да ни излезе име на „ония лудите с колелетата“.

Loose Riders Bulgaria

Днешната ни среща е не с един, не с двама, а с трима представители на този стил на каране. Маргарита Христова, Петър Тодоров и Станимир Меразчиев приеха предизвикателството да се спуснат в стил фрийрайд пред очите ни в днешното интервю.

Маргарита Христова

Представи се и разкажи повече за себе си?

Маргарита Христова, накратко Маги. Нормално момиче с нормален живот. Уча право и втора специалност – маркетинг. В момента работя в магазин за фитнес добавки. Обичам да карам колело и това е моето хоби. Национален шампион по планинско колоездене в стил ендуро за 2017 и 2018 година. Част от отбора на Loose riders Bulgaria и Bike Center. Накратко това е за мен.

Имаш сериозни успехи на МТБ сцената, но ми се иска да ни разкажеш за началото. Кога и как се запали така по планинското колоездене?

Хмм… началотоо… ами то беше преди 4 години. Имах много близък приятел, който караше по-агресивно или т.нар. Downhill стил. Той ме надъхваше да пробвам. Купих си колело, което той ми помогна да избера и се качихме на Витоша. Първото ми спускане в живота беше на състезателното DH трасе под Бай Кръстьо. Леле… преживяване си беше, но паднах само веднъж хаха. Така започна всичко.

Откога се занимаваш сериозно с планинско колоездене и се състезаваш? Всъщност как реши да се състезаваш?

Сериозно се почна преди 3 години. Започнах да ходя на състезания. Просто реших да се пусна, не го мислех много тогава.

Ако си следила поредицата ни от интервюта знаеш, че задавам някои въпроси постоянно. Любопитен съм да чуя твоята гледна точка, как виждаш през твоя опит развитието на този спорт у нас сега? А как ще е след 10 години според теб?

Този спорт със сигурност се развива у нас. Все повече състезания и различни дестинации. Наскоро излязох малко от кръга на състезанията, защото преди това само там карах и видях всъщност колко много хора карат и се забавляват наистина. Спортът е много повече от самите състезания. Сигурна съм, че в рамките на следващите 10 години ще има доста голямо развитие, както и българи на международната сцена. Но винаги ще има хора като мен и много други, които карат да се забавляват, да изпитат адреналина, да бъдат сред природата, просто карат за емоцията и преживяванията. Но много се радвам и подкрепям наистина мотивираните състезатели, които искат да постигнат резултати в чужбина и да прославят името на България. Огромно евала.

Разкажи ни един твой ден. А как си представяш един идеален ден за теб?

Няма идеален ден, дори в сънищата. Всеки ден е уникален сам по себе си. Ако разкажа за един мой ден, то няма да е истина за всички други дни. Всеки ден е различен и точно това прави живота интересен. А иначе както всеки човек – събуждам се сутрин и си лягам вечер хаха. Е, има и изключения ☺

Как семейството ти възприема страстта ти към планинското колоездене, а и към екстремни спортове въобще?

Семейството ми ме подкрепя адски много, каквото и да правя, което ме мотивира във всичко. Единственото, което искат, когато съм на състезания или просто карам, е да им се обадя и да им кажа, че съм жива и съм се забавлявала много. Това ги интересува.

Сподели с нас как протичат тренировките ти, колко състезатели имате в клуба?

Аз съм айляк рейсинг. Тренировките ми са когато карам и евентуално отида да потренирам във фитнеса. А относна клуба, в Bike Center сме двама – аз и шампионът при мъжете в ендурото – Иван Колев. А в Loose Riders Bulgaria сме много и само откачалки хаха.

Как обичаш да се забавляваш и остава ли ти време между студентските изпити, тренировките и състезанията?

Време има за всичко. Имаш ли желание, има и начин, както са казали хората. Забавлявам се по нормален начин – излизам, пийвам си биричка, пътувам, но и по ненормален начин, минавайки по някое хардкор трасе и все още съм жива.

След толкова години на планинско колело няма начин да не си получавала по-сериозни травми. Ще споделиш ли с нас кое ще запомниш като най-трудното си състезание и защо?

Травми?! Аз?! Пфф… няма да ми стигне времето да ти изброя всичките ми брутални падания. Даже ми викаха „човка мастър“. Първото състезания по Downhill в живота ми беше най-трудното – т.нар. Златишката касапница. Беше в много тежки условия на порой и адски студ. На финалното ми спускане паднах много лошо – натъртих си таза и си ударих главата в дърво, като имах и сътресение. Още колко такива падания имаше след това… но да не разказвам. В крайна сметка, важното е да сме живи и здрави.

А сега накъде?

Накъде ли… ами както се казва напред и нагоре, пък после да се спуснем хаха.

Петър Тодоров

Представи се и ни разкажи повече за себе си?

Казвам се Петър, на 26 години съм. По професия съм мениджър на екип в софтуерна компания. Хобитата ми, освен програмиране, са общо взето всички спортове и активности, особено свързаните с планината и морето. Колоездене, сноуборд, плуване, сърф, SUP (Stand-up paddle), лонгбординг, паркур, катерене, Netflix 😀

Как се запали по планинското колоездене и въобще по колоезденето?

Откакто се помня карам. Като бях малък, с приятелите ми на село си правихме рампички и скачахме по тях с BMX-чета, Балкан-чета, кой с каквото има. Това еволюира до каране в горите над къщата ни. Най-щастливият ми момент беше като ми купиха “бегач”, на който му изкривих вилката на първия ден, подценявайки един скок. Бях щастлив 2 часа, но този момент го усещам като началото на любовта ми към колоезденето.

Къде най-често е възможно да бъдеш засечен с колелото из страната или чужбина?

Някъде из магията на Пампи и Родопите. Сърцето ми остана там. Но като цяло карам навсякъде. Обожавам фрийрайда като стил, а той може да те отведе до доста нови и места.

Ще ни разкажеш ли повече за Loose Riders и в частност българското подразделение?

Loose Riders е едно огромно семейство, създадено от райдъри за райдъри. Обединява хора с любов към колоезденето и планините. Стартът е положен през 2012 година – Loose Riders тогава е фейсбук страница, насочена към карането из планините на Chiang Mai в Тайланд. Идеята е била да се популяризира района, да се даде информация за трасетата, информация, която до този момент са притежавали само хората, каращи там. Страницата се оказва доста успешна сред хора, посещаващи тези планини. Така се ражда началото на мрежа, която да свързва райдъри с райдъри навсякъде по света.

Loose Riders се състои от подразделения, създавани и управлявани от хора, споделящи тази идея за семейство. В момента има 103 такива “Chapter”-а, отбелязани на снимката картата.

Loose Riders Bulgaria се роди в началото на 2018-та година след като изпратих запитване през сайта им, обяснявайки какъв потенциал има България с всичките ни прекрасни планини. След месец работа – семейството Loose Riders Freeride Bulgaria беше реалност.

Представи ни лицата, стоящи зад Loose Riders Bulgaria.

Основателите сме аз и Станимир Меразчиев. Запознахме се покрай Loose Riders. В един и същ момент изпратихме запитвания до собствениците. Запитвания, съдържащи подобна емоция, ръководена от идеята за създаване на едно байк семейство.

Представител за България си на най-голямото в света сдружение, ориентирано към най-опасните дисциплини в планинското колоездене. Ще повдигнеш ли малко завесата как се стигна до това?

Търсех си ново джърси! 😀 В същия момент в плейлиста ми вървеше клип на Нико Винк. Джърсито му беше жестоко. Реших да видя какви модели имат Loose Riders. Само ги бях чувал, бях гледал клипове, но си мислех, че са просто марка, притежаваща отбор. Един час по-късно запитването за създаването на подразделение в България беше изпратено. 

Как оценяваш развитието на планинското колоездене у нас сега? 

Има доста позитивен прогрес! Има хора, влагащи мило и драго, отделяйки от свободното си време, за да градят трасета, да развиват спорта, да популяризират българските паркове с цел страната ни да стане световна дестинация!

А как го виждаш след 10 години?

България – световна дестинация за планинско колоездене. Това е и една от идеите на Loose Riders. Всеки един човек да може да се свърже с райдъри от различни страни по света, да ги посети, да покара с тях. Това искаме за България. Международни събития, организирани на българска почва, състезания, партита. А защо не и LooseFest? 😉

Какво ще пожелаеш на младите, които едва сега откриват привлекателността на планинското колоездене?

Спортовете, в частност екстремните, изграждат волята на човек. Дават му усещането, че всичко е възможно, стига да има постоянство и целеустременост. Най-важното е любовта. Пожелавам им да израснат с любов към колоезденето, любов към планините, да не се отказват и да знаят, че идея+постоянство+любов към идеята = нещо зашеметително прекрасно!

А сега накъде?

Сега – подготовка за сезона, обща поръчка на екипировка от Loose Riders. Очаква ни интересна година, изпълнена с прекрасни преживявания. Нека посрещнем всеки ден, всяко успешно спускане, всяко падане, всеки момент – с усмивки на лице!

Станимир Меразчиев

Представи се и ни разкажи повече за себе си?

Здравейте на всички читатели. Името ми е Станимир Меразчиев, но предпочитам да ми казват Стан или Стани (за мацките) 😉 По-кратко е и лесно за запомняне. Родом от Нова Загора, но живял до навършване на пълнолетие в центъра на Универсума – Ямбол. В търсене на образование и реализация попаднах в София. Обичам да се занимавам с всякакви екстремни спортове, обичам планината, отскоро заобичах и морето. Обичам мляко с ориз (и канела), боб и зеле, чушки, приятелката ми (съжалявам момичета), родителите ми и всичко българско… освен чалгата.

Кога и как започна всичко за теб? Кой или какво те запали по планинското колоездене?

Лелееее… не помня кога започна, но помня къде и кой/кои ме запали/ха. Всичко тръгна от „Ямбол, е ГрадЪ“. Кой? Никола Христов (а.к.а. Растата, а.к.а. Дебел лебед) с неговите самоубийствени изпълнения с всякакви планински колела (повечето не издържаха много) ми привлече вниманието. Имаше и други местни агенти като Вильо Боба (bmx) и Атанас Мравката (trail), които допринесоха със своето разнообразие в спорта. Истинското кръщене беше с Павката Галчев (за мен емблема в бг МТБ-то) на трасето Бай Кръстьо, на Витоша. Останалото оставям на популярните медийни сайтове и многобройните снимки и клипове в тях. От тях си крещеше: Heavy Metal and Party!

Как се появи идеята да сформирате Loose Riders Bulgaria?

Оказа се, че съм фен на една известна доза карачи, които представляват Loose Riders Global Alliance. Отворих сайта им, прочетох историята им и идеята им. Хареса ми. Препоръчвам ви да го прочетете. Така ще се запознаете и с нашата идея. В един момент видях, че се отварят и т.нар. Чаптъри (chapters) и след едно дълго колебание да им пиша взех, че им писах. Те ми отговориха, че малко преди мен са получили още едно писмо от България и че май сме дали добра заявка да сме част от глобалното семейство. Те ме свързаха с моят съучастник Петър Тодоров. Няколко срещи на по бири по-късно и всичко тръгна.

Тук няма да се повтарям с това колко талантливи и loose карачи има в България. Навсякъде по света ги има. Не сме уникални, но можем да предложим уникални (по свой си начин) места и атмосфера на каране.

Не са малко хората, дошли в България, да са се докоснали до българските условия, колкото и „мижави“ да ви се виждат и да не им е харесало. Харесва им потенциала на това място.

Успехите ти като състезател са впечатляващи. Какво е да участваш в Megavalanche, още повече и да станеш първи в клас мастърс?

Състезателни успехи не бих казал. По-скоро успях да се запозная с много мои идоли и не говоря само за чуждестранни. Имам удоволствието да си говоря, карам и дори пия бирата с карачи, които като по-малък съм гледал по видеа, чел съм за тях в MTB-BG, гледал съм техни снимки и тайничко съм се надявал някой ден да се запозная с тях. А то какво стана!!! 🙂

За чуждестранните благодаря на международното и доста популярно събитие Megavalanche, че успя да ги събере на едно място за няколко дни. Доста научих от тях как да извлека максималното от планинското колоездене. Още един успех за мен.

Събитието е интересно за мен, понеже се събират хора от цял свят и карат заедно. Вече имам приятели отвсякъде. Ходим си на гости. Организираме си почивки заедно. Това е наистина впечатляващо за мен. От друга страна, събитието е уникално по своята идея. Караш колелото си по всички видове терени и трасета, но с един бонус: не си сам. Мелето е НА… НИ… ВО. Навсякъде около теб хвърчат части, екипировки, камъни… хора. Освен, че внимаваш да не се пребиеш, внимаваш да не пребиеш някой проснат на пътя ти. Уникално усещане. Дълго и изцеждащо всичко от теб.

А за класирането… според мен стана доста случайно. Аз даже не разбрах, че съм победил. Дори когато ми казваха името на награждаването, аз бях любопитен кой друг се казва също Станимир, т.е. пропуснах награждаването, но виках за въпросния „Станимир“.

Ще споделиш ли с нас кое дотук е най-тежкото ти състезание и защо?

Най-тежкото състезание за мен беше Pamporovo Bike Fest 2017. Причината – извадих си рамото на тренировките преди 4x състезанието и не можах да участвам. Седях и гледах, а ми се караше на ужас. Това беше 2 дни преди да замина за Megavalanche 2017, т.е. пропуснах и него. Тогава на събитието взеха участие и мои идоли и големи имена като например: Sam Hill, Josh Bryceland, Sam Dale, Craig Evans и др. Пропуснах ги, но си го върнах на следващата 2018, когато за 2 седмици се запознах, карах и говорих с всички тях.

Кое считаш за най-големия си успех дотук и защо?

Най-големият?! Че все още мога да се занимавам с това, което обичам и съм си мечтал да правя. Дори и се забавлявам през това време.

Защо ли? Има хора, които имат желание, но нямат физическото време или финансовата подкрепа да правят това, което обичат. Други са загубили забавната част от мечтата си или напълно я зарязват. Аз не искам да съм един от тях.

Това е един от редовните въпроси, които задавам. Как виждаш развитието на планинското колоездене у нас сега?

Всеки ден виждам малки и не толкова малки „изроди“, които правят неща, които аз съм виждал само по клиповете. Неща, които не са смятани за възможни преди… поне на нашите географски ширини. Ама те вече са факт.

Аз не съм видял как се е стигнало до тук, но става ясно, че нещо се случва. Сцената е доста цветна. Тук бих предложил нещо от наученото при запознанството ми с чуждестранните карачи. Трябва да се „храним“ едни от други, а не едни други. Трикът или трасето на един трябва да е вдъхновение за всички трикове или трасета след него. Да се „надъхваме“ едни други. Не да потъпкваме нечия идея, понеже тя е различна от нашия светоглед, а да я приемаме, да я изплагиатстваме и доразвием заедно. Според мен така можем да се движим напред, а не да тъпчем на едно място сами.

Аз съм отскоро в тази сфера. Има къде къде по-запознати хора от мен с това какво се е случвало от началото до сега и „как стават нещата“. Факт е, че доста неща са се случили, без никой да подозира и то точно под носа ни.

А как си представяш нашия спорт след 10 години?

Още по-масов и още по-разнообразен. Всякакви видове колела, колоездачи от всякакви възрастови категории, по-голямо женско общество, по-толерантно мъжко и като цяло… по-голямо и по-задружно българско МТБ общество.

Занимаваш се и с изграждане на трасета. Кое е трасето, на което си положил най-тежък труд? Разкажи повече за това трасе, колко време ви отне и какво изграждахте?

По-скоро помагам в почистването и/или доразвиването на елементи от трасетата. Обичам да доразвивам чужди идеи като ги пречупвам през моите. Някой път не се получава обаче.

Всяко едно, в което и да съм участвал е имало своите трудни моменти. С най-ясен спомен за болка е било Chuck Norris (Velopark Pamporovo). Заслужи името си по нашенски: „ЧУК Норис“. Участвах още от неговото начало. Главните мозъци зад него са Георги Радев и Никола Христов. Като време?! Имам спомен за около 2 седмици плътно от сутрин до вечер за цялостната v1.0 на трасето. Бяхме подкрепени от местните карачи. Имахме подкрепата и на механизация и добър машинист, които доста ускориха построяването му. Никола, Георги, Данаил Ангелов (Concept Creative) и машинистът се разбираха с няколко жеста и след 30 мин. имахме грубата версия на няколко перфектно изписани, гигантски S-образни завоя. След нея всички се захващаха с „рисуването“ и „полирането“, за което аз и Ема Паунова (Concept Creative) бяхме много „хранени“, понеже отделяхме твърде много време. Стигна се до изграждане и на 2 table top-a, които след завършването им пробвахме с Никола по време на градушка. Незабравим за мен момент. Не си спомням всички подробности, но със сигурност имаше къртене на камъни, местене на канари, милиони потупвания с крака и лопати, тонове преместена пръст и доста мазоли. А аз дори май не присъствах през всичките дни от изграждането му.

А сега накъде?

Олелеееее… имах възможност да се запозная с някои части от нашата малка страна, непознати досега за мен и съм… Уаааууууу. А с други, вече известни (например Relyovo Fun Trail, Enduro Garvanets), тепърва ми предстои да се запозная.

Ще помагам, с каквото мога да се популяризира България като МТБ зона. Надявам се Loose Riders Bulgaria да помогне за това отвъд границата. Имам мечта някой ден големите имена да се докоснат до българска почва, а защо не и българска звезда да освети чужда. Надявам се всеки един от нашето малко общество да сподели пламъка си с останалите. Мога да се наслаждавам на светлината ви цял живот.

Благодаря и на тримата за споделеното с нас.

Изборът на конкретен стил на планинско колоездене е нещо лично, но който и от стиловете да практикуваме едно е ясно – всъщност това е нашия избор да се чувстваме свободни. Да изпитаме истинско чувство за свобода и огромното удоволствие от това. Да се насладим на усещането, че независимо от големите рискове успяваме да отхвърлим наложените правила и ограничения в живота извън трасетата.

Лично за мен не е трудно да разбера такъв избор на ръба на разумното.

Нека си припомним, че като цяло нашият спорт е толкова привлекателен за мнозина, защото представлява съчетание на любов към природата, физическо натоварване, ударни дози адреналин и опияняващо усещане за свобода. Все пак не са толкова много спортовете, които предлагат такова съчетание.

Наистина ми се иска споделените намерения от Маргарита, Петър и Станимир да допринасят лично за това България стане световно известна дестинация за любителите на планинското колоездене да дадат скоро резултат.

Повече за Loose Riders Bulgaria може да научите от тяхната фейсбук страница LRBG или да ги последвате в instagram.

А ние продължаваме…