Спускането като следване

Преди време ви срещнах с хора, чиито репортажи и снимки предават емоцията от състезанията по даунхил по заразителен начин. Според мен се иска не само точно око и ръка, за да уловиш с камерата атрактивния кадър в някое състезание, иска се преди всичко ентусиазъм и любов към този спорт. Докато тези вдъхновители с камери и писалки в ръце трудно можеш да свалиш от планинските колела, то…

… за днешната ни раздумка съм поканил един гост, който следва страстта си към планинското колоездене някак си по различен начин. Не навърта километри с планинско колело, а вършее из цялата страна в следване и снимане на байкърите.

Да ви го представя: Мартин Иванов от „Martobas project“.

Мартин Иванов

Представи се и ни разкажи повече за себе си?

Здравейте на всички любители на планинското колоездене и даунхил приключенци! Казвам се Мартин Иванов, на 38 години съм. Роден съм и живея в Бургас. Роден съм по време на комунизма, детството ми премина с прехода, с режима на тока и на водата и когато мутрите бяха на „почит“. За завършването на пети клас ми подариха колело BMX – онова с дунапрените на кормилото и рамката. Ей, голяма гъзария и обикаляне си беше. Гонех птеродактили и динозаври по полянките с него. Колко отдавна беше това. :)) Но като цяло детството ми беше забавно, тогава не търсехме лайкове и последователи в социалните мрежи, защото ги нямаше. Завърших СПТУ по корабостроене и машиностроене – Бургас през далечната 1999 година. Работя във фабрика за алуминиева и пластмасова дограма. Работих малко и в Белгия, ама малко. Имам котарак, който тежи 6 кг. Преди осем години в едно квартално кафене се сгуши в краката ми и си го прибрах.

Хобито ми е да ходя на различни събития и да правя видеоклипове. Правя и снимки, но клиповете са ми по-интересни. Засега е хоби, въпреки че съм правил и клипове по заявка за различни хора.

Самият ти не си байкър, нито състезател в даунхила, откъде се появи това пристрастие към снимането по такива спортни прояви?

Много трудно мога да обясня нещо, което трябва да го видиш и усетиш, за да го разбереш.

През 2013 г. си купих любителски фотоапарат (сапунерка) и реших да го пробвам.  За тази цел се качих на Кръста, местността Шилото – едно страхотно място, откъдето се разкрива страхотна гледка към Бургас. Там се запознах с нашественика Ники Желев и така снимах първия си видеоклип на DH тематика. На това място заснех за първи път и състезание. То, влечението ми към този спорт дойде постепенно – по-точно в Добрич, след него Габрово и градските серии и така нататък. Няма такава публика като тази в Габрово! За съжаление втора поредна година няма градски серии, но както и да е. Планинското колоездене ме „принуди“ да посетя места като Пампорово, Боровец, Петрич, Чепеларе, Пещера, Ботевград, София, Шумен, с.Кортен, Пловдив (другото градско DH) и др. Планинското колоездене е от малкото неща, които могат да ме накарат да стана в 4:00 сутринта, за да мога да съм навреме за състезанието, както стана в София през януари 2019 г. Или да пропътувам 550 километра до Петрич и след това да се прибера от там в 1 часа сутринта на другия ден. Луда работа!

Как се породи идеята да стартираш Martobas project и какво се промени с времето?

Наченките започнаха през 2009 година. То си дойде от самосебе си. В началото бях само Martobas, project се появи после, защото production не ми се връзваше на цялата концепция. :)) Martobas е комбинация от Marto и Burgas. Какво се промени ли? Освен DH надпреварите успях да посетя места, като „Двор на кирилицата“, Побитите камъни, крепостта Овеч, Велико Търново, Шипка, Мадарски конник, Бегликташ и други. А! Бях и на едно мотокрос състезание в село Порой. Хубавото на хобито е, че те разтоварва психически и засилва чувството на удовлетвореност след всеки завършен проект и, разбира се, те отвежда на места и те среща с хора, които едва ли иначе би посетил и видял.

Кое те мотивира да следваш по пистите и да снимаш спускачите?

Състезателите, екшънът, емоцията, съчетаването на приятното като природа и  планина с това, което ти доставя удоволствие. Мотивиращо е, когато запечатам някоя непринудена и забавна ситуация. Мотивиращо е, когато гледаш малките байкърчета да израстват с всяко следващо състезание и блясъкът в очите им всеки път. Мотивиращо е да гледаш радостта в очите на хората, които са дошли да ги подкрепят и емоцията, която влагат всеки път. Мотивиращо е, че нещата в планинското колоездене следват своя ход и въпреки трудностите се организират състезания, които не отстъпват по нищо на вече утвърдилите се в този спорт държави. Мотивиращо е да гледаш родни състезатели на големи състезания, които карат редом до велики имена в колоезденето и които постигат сериозни успехи.

Но има и неща, които на моменти ме демотивират, да си го кажа директно – направо ме дразнят. Безхаберието на медиите, с леки изключения. И въпреки опитите да бъда убеден в противното, това е истината. На този спорт му трябва трибуна, за да се запознаят повече хора с него. Спирам!

Какъв е твоят секрет на това да бъдеш колкото вдъхновен от планинското колоездене, толкова и вдъхновяващ за околните чрез снимките и видеата си?

Вдъхновението? В предния въпрос съм отговорил. А дали съм вдъхновяващ за околните? Получавам доста добри отзиви за това, което правя. Щом един състезател се обърна и ми каза, че все още не се е отказал от колоезденето и не е продал велосипедите си благодарение на това, което правя – явно има ефект. Ако по някакъв начин, чрез моите видеоклипове съм накарал поне един човек да се качи на велосипед или да се усмихне, това ми е достатъчно. Затова, когато сглобявам клиповете, имам една максима – по-малко приказки и повече действия, сиреч екшън. Много внимателно си подбирам кадрите и музиката, за да предам максимално точно, без излишно разкрасяване и, разбира се, с доза хумор емоцията по трасетата. Но освен собствени кадри ползвам и такива на състезателите, с  тяхното съгласие. Не обичам да правя клипове по шаблон и смело мога да заявя, че съм си създал собствен Martobas project стил в правенето на клипове. :))

Както обичам да казвам: Когато няма нищо пред обектива, зад него нещата няма как да се получат. Всичко е благодарение на Вас, колоездачите! Сетих се за една рима на Милан Димов-Касапакис: „Когато ме снима Martobas, раздавам цялата газ“.

С какъв багаж се „въоръжаваш“, когато потегляш за поредните снимки и клипове по някое трасе?

Неотлъчно с мен са лаптопът, фотоапаратът + сапунерката, две екшън камери, моноподът, селфистикът и един малък триножник, резервни батерии и раница за провизии. Имам и един фото кран собствено производство. Него го ползвам на DH Burgas. По едно време имах и дрон, но на миналогодишното издание на зимния байк дуел в Пампорово го приземих в една снежна пряспа и сега съм без дрон, но съм си харесал нещо друго. :))

Разкажи ни кой е най-интересния ти спомен по време на снимки?

Те са няколко. Няма как да е само един. :))

Като превъртя лентата, веднага в съзнанието ми изплува Габрово и сблъсъкът ми с един колоездач, малко преди лятното кино, който буквално спря в мен. Другият ми спомен е от Петрич по време на финалните спускания, когато мокър до кости несъзнателно минах директно през финала, че и време ми отчетоха. И аз се чудех защо ме поздравяваха. :)) Но споменът, който наистина ми подейства настръхващо е, когато в едно заведение до НДК видях да излъчват мои клипове по време на  генералното награждаване на колоездачите за 2017 г.

В DH-a повечето ми спомени са все хубави. Сещам се за каската с гномчетата; за колелото, обезопасено с изолация за тръби; за вътрешната гума, залепена с изолирбанд; за маршалите по дърветата; за катеренето ми по сгради и лифтове, за да хвана по-добър кадър и още други, но много дълго ще стане.

Имаш ли си фаворити сред байкърите, визирам по-скоро такива, атрактивни за снимане?

Всеки, който ме накара да възкликна по някакъв начин е атрактивен. То това се чува и на видеоклиповете. :))  Атрактивен може да е с поведението си, с екипировката си, с велосипеда си и т.н. Самият спорт е атракция и удоволствие за сетивата.

Ще ни предоставиш ли за публикацията твои любими пет кадъра?

Да! Разбира се. Както и няколко видео клипа.

А сега накъде?

Миналата година целта ми бе да присъствам на всички български  DH серии и успях. А сега, към следващото състезание. Дали това ще е Петрич все още не съм решил. Имам огромно желание да присъствам на всички  серии в спускането, но освен желание има и други фактори – сам си финансирам проектите. Да, така е и не съжалявам. Има и хора, които ми помагат в някои от проектите и от клиповете се вижда кои са те. Благодаря им за което!

И нещо от мен за финал на това интервю.

Остава малко време до старта на българските серии по спускане за 2019 година. По този повод искам да ви пожелая на всички вас – състезатели и всички свързани с този спорт да горите в това, което ви доставя удоволствие. Бъдете най-вече здрави, целеустремени, упорити, по-единни, по-позитивни и винаги с поглед към почетната стълбица. Бъдете разумни, използвайте винаги предпазна екипировка и не се надценявайте. До нови DH срещи по родните трасета! Успех!

Неведнъж са задавали въпрос на Марто защо прави всичко това – да пътува на дълги разстояния, понякога на ръба на силите си, за да снима; случва се и да отива направо на работа след такова пътуване и на всичкото отгоре да финансира сам проектите си в огромната им част. А мен винаги ме е кефил отговорът му: Харесва ми!

Гледам клиповете на Марто с удоволствие и неизменно с добро настроение. Страхотно ме зареждат такива хора, които влагат толкова желание и ентусиазъм да правят хубави неща за другите, защото им доставя радост.

Това е още едно от лицата на този красив спорт – да доставя удоволствие дори на хора, които не са изкушени карачи. Удоволствие, което струи от клиповете и снимките и успява да действа заразително за зрителите им.

Всички клипове може да намерите в тази плейлиста – Martobas Project. Другите интервюта от мтб пъзела може да видите тук.

Респект, Марто! И благодарности за усилията ти!